В чест и памет

Скъпи близки и колеги,

В чест и памет на Милена Николова Тодорова!

В чест, защото на 16 ноември е родена.

В памет, защото на 29, същия месец, напусна този свят.

 

      Днешният ден ми се ще да го нарека един несъстоял се юбилей. Близо една трета от своя живот Милена Николова посвещава на нашето училище. От руина, от половин училище тя успява да го превърне в едно от най-предпочитаните учебни заведия в столицата. Дейна, строга и справедлива Милена работеше неуморно, без да жали сили и нерви. Нашата директорка беше взискателна не само към колектива, но и към себе си. Намираше начини да приобщи хулиганите, на насърчи старателните, да потуши напрежението, което възниква между противоположностите. Училището желана територия не звучи като постер от проект, а факт, който Милена беше успяла да реализира. Към колегите беше строга, но намираше начин да похвали, окуражи, да прости... Във времена, когато наоколо цари хаос, а учителската професия не е сред най-обичаните, 49 училище е един оазис на спокойствието, реда, дисциплината. В тази институция са поверили най-милото, най-скъпото няколкостотин български семейства. Тук дечицата се учат на буквите, цифрите, развиват уменията да танцуват и пеят.

     За личния живот на нашата директорка, общо взето, се знае малко. Но на всекиго правеше впечатление нейната сромност и почти аскетичен начин на живот. Чужда на всяка суета, Милена често казваше „Да ви приличам на жена, която ходи на фризьор и козметик!?“. В кабинета и стои една подвързана с кожа книга с надпис Жития на православните светци. И днес след нейната мъченическа кончина вярваме, че животът на човека не свършва със земния му път. Той продължава с неговото дело. Всички вярваме и очакваме, че нейните учители ще съумеят да запазят това, на което тя се беше посветила. Нищо, че я няма! Все едно че е отишла на някакво обучение или екскурзия. Сред малкото земни радости, които тя се позволяваше, беше пътуването.

     Скъпи близки и колеги! Ако съдбата се беше развила иначе,  щяхме да отбележим юбилея  по друг начин, на друго място.... Но със сигурност можем да кажем, че ако има повече мениджъри, директори като нашата Милена, нашата родина щеше да е по-приятно място!

Вярвахме Ви!

Обичаме Ви!

Ще ви помним

..... и ние, и нашите чада!